ГОСПОД слезе
Докато хората продължаваха да строят и напредваха със строежа, ГОСПОД слезе да види техния град и кулата им. И ГОСПОД каза: “ Ето, народът е единен и всички говорят същия език, и ето какво са започнали да правят. Сега нищо не може да ги спре да постигнат онова, което са си поставили за цел.”
— iBIBLE гл. 6
Библейски пасаж: Битие 11:5–6
Обединени от общата си цел, хората, които пристигат в Сенаарската земя, отхвърлят ясните Божии наредби да „напълнят земята“ (Битие 1:28). И в желанието си да останат на едно място, те започват да строят град и кула, използвайки материалите, които са на разположение в земята. Общата им цел и еднаквият език ги правят способни да се обединят срещу указанията на Господ и да изпълнят плана, който са си зачертали.
За разлика от единството, което следва да цари в църквата – единство, основано на смирение и служба към Господа (вж. Ефесяни 4:1-6) – народът от Сенаар се бунтува срещу ясните Божии разпоредби. Осъзнавайки, че „нищо не може да ги спре да постигнат онова, което са си поставили за цел“ , Бог дава да се разбере, че те могат да постигнат много неща, противоречащи на волята Му, докато са обединени, разбират се помежду си и работят заедно.
Ако им позволи да останат в Сенаарската земя и да строят, колкото им душа иска, те биха продължили да се бунтуват. Вместо това Бог слиза и в знак на милост слага край на злите им намерения.
Бог слиза да види града и кулата. Няма съмнение, че Той има пълна представа за бунта на народа, когато ясно вижда града и кулата, които се строят, и следователно произнася съответната присъда.
Бог „слиза“ на много места в Писанието. Ето защо Той е напълно ясен в Словото Си, когато казва, че отсъжданията Му са справедливи. Например в Едемската градина, след като Адам и Ева съгрешават, Бог не просто провъзгласява присъдата Си отгоре, а слиза при Своите деца “при вечерния ветрец“ (Битие 3:8), за да се срещне с тях. Той ги вика, търси ги и едва след това осъжда действията им (вж. Битие 3:9 и нататък). Можел е лесно да убие Адам и Ева, защото наказанието за греха е смърт (Битие 2:16-17), но Той опазва живота им, облича ги и им дава обещание за предстоящ Потомък, Който ще смаже главата на змията (Битие 3:15-21). Смърт все пак щеше да настъпи, но не мигновено и не без великото обещание за Спасител.
По същия начин по-късно в библейския разказ Бог „слиза“, за да осъди Содом и Гомор. Господ казва на Авраам: " … ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная." (Битие 18:21).
Когато Бог се приближава до нас, бива разкрита греховната ни природа: „Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12:14). А Той, единственият и съвършен Съдия, е способен да извършва справедлив съд (вж. Яков 4:12).
Когато Бог се приближава до нас, бива разкрита греховната ни природа.
Бог слиза и в знак на милост слага край на злите им намерения.
Нашият отклик
Точно както Господ слиза при хората в земята Синаар и вижда лошите им дела, заради които ги осъжда, така Той се приближава до онези, които имат вяра, но вместо да накаже злите им постъпки, Той вижда Исус като тяхно покривало: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“ (Римляни 4:7-8). Исус поема върху Себе Си на кръста наказанието за греховете ни, което справедливо заслужавахме.
Бог ни обявява за праведни, защото Исус слезе в света, за да понесе греха ни на кръста и да възкръсне за нашето оправдание. Нашата греховна природа е напълно заличена чрез вярата ни в Исус и няма нужда да се страхуваме от осъждането на Господа:
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.— Римляни 4:23–25
Представете си Бога, съвършения Съдия, който е председател по делото ни като в съдебна зала. Вместо, обаче, да изброи многобройните ни грехове и да ни осъди за тях, след което като справедлив съдия да постанови подобаващото наказание – а това наказание е смърт – Той застава на наше място, зад подсъдимата скамейка. Той „слиза“ не за да изтъкне многобройните ни грехове, а за да понесе наказанието ни; не за да ни прокуди надалеч, а за да ни привлече обратно при Себе Си. И дори нещо повече, Той проправя път за нас, по който да Го следваме, като изпраща Своя Святи Дух да ни води и напътства.
Това е Благата вест, която можем и трябва да споделяме с другите, като разгласяваме посланието, че Божията благодат е безплатна – чрез вяра Бог ни дарява с Христовото съвършенство и пълнота.
Седмична молитва
Скъпоценен Баща Небесен, благодарим Ти, че слезе от небето, за да ни спасиш. Ти изработи нашето спасение, не защото сме го заслужили, а защото си милостив. Благодарни сме Ти за многобройните начини, по които ни екипираш за пътуването ни през тази земя – за това, че си ни дал Святия Си Дух, Който да ни помага, Твоето Слово, Което да ни води, и братя и сестри, с които да сме обединени в дух и да имаме обща цел. Помогни ни да разнесем Благата вест навсякъде. В името на Исус се молим. Амин.